Паметта за Освобождението на Ловеч в графики и книги

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ" - ЛОВЕЧ

 

„…нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен…”

Из "Опълченците на Шипка" (1883) 

от стихосбирката "Епопея на забравените", Иван Вазов.

Войната

На 22 август 1877 г. в гр. Кишинев руският император Александър ІІ подписва Манифест за обявяване на война на Турция. В него се казва, че след като на Цариградската мирна конференция (декември 1876 г.) Турция не приема предложението на християните в България, Босна и Херцеговина и „като изчерпахме до край нашето миролюбие, ние сме принудени, поради високомерното упорство на Портата, да пристъпим към по-решителни действия. Това изисква и чувството за справедливост, и чувството за нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ ни заставя да се обърнем към силата на оръжието. Дълбоко проникнати от убеждението в правотата на нашето дело, ние в смирено упование на помощта и милосърдието на Всевишния, обявявам на всички наши верноподаници, че настъпи време, предвидено в тези наши думи, на които единодушно откликва цяла Русия. Ние изразихме намерението да действаме самостоятелно, когато ние счетем това за нужно и за честта на Русия.”

Ловеч – важен стратегически пункт

На 26 срещу 27 юни 1877 г. руските войски дебаркират при гр. Свищов. Започват кървави епични битки с вековния поробител при Никопол, Плевен, Стара и Нова Загора, Шипка и Шейново. Още в самото начало на войната Ловеч се превръща във важен стратегически пункт, чието значение става още по-голямо след укрепването на Осман паша в Плевен. Затова още на 3 юли 1877 г. руското главно командване изпраща полк. Жеребков с една казашка сотня за разузнаване в посока Севлиево-Ловеч. В негова помощ са и сотнята на Александър Василиевич Верешчагин и полк. От Генералния щаб – Пьотр Дмитриевич Паренсов.

Посрещането

На 5 юли след няколко сблъсквания с турски башибозуци и без жертви отрядът влиза в Ловеч. Ето как е описано това посрещане в сб. „Ловеч и Ловчанско”: „Всички се убедиха, че това са нашите скъпи освободители. Радостта беше неописуема: жените се кръстят и разплакват от радост, а мъжете и юношите хукват през глава към мегданя при Ага беговия конак, през моста, гдето само в 5-10 минути площада почервява от народ. Първи посрещат конниците Илия поп Луканов, облечен във форма и до него Георги Енчев, също във форма и камшик в ръка. Тези двама господа като представители на гражданството първи поздравяват освободителите, поднасят им благодарностите и приемат първите техни разпореждания. Останалият народ: мъже, жени, деца, кой с котли, кой с тасове, с графи носи вино, вода, плодове и посрещайки изморените и облени в пот освободители, поздравява ги с : „Добре дошли братушки” черпи ги и плачи от радост.”

Радостта обаче е кратка. След като отбива първата атака при Плевен, Осман паша решава да си възвърне отново Ловеч, защото чрез него обезпечава Троянския проход, осигурява си пътя Плевен –Орхание - София и връзката си със Сюлейман паша през Габрово и Шипка.

След 10 дни градът ни е нападнат от 6-хилядна редовна турска армия. Малочисленият отряд на полк. Бакланов е принуден да отстъпи, прикривайки бягащото българско население.

Дни на изпитание

Черкези и конни башибозуци обграждат града откъм Табахните, за да пресекат пътя на бежанците, а пеши башибозуци и местни турци са вече по петите на бягащите българи. Стрелят и колят наляво и надясно, кого където срещнат. Тези дни на ужас, смърт и изпитание са описани в сб. „Ловеч и Ловчанско”: „Самите турци взели да бият камбаните, с което възвестявали мира и безопасността. Измамата обаче е била голяма и който е излязъл от скривалището си е бивал залавян и заклан. Тъй в Хармането са били заловени десетки граждани, навързани с въже и отведени край Гознишката бара, северно от днешната бивша казарма, и били изклани един подир други и хвърлени в хендека. След освобождението, при едно наводнение, труповете на тези нещастници били изровени и изхвърлени от водата по полето.” Според изготвения след Освобождението списък поробителите избиват 294 ловчанци. Списък на избитите от близките села няма.

Решителният удар

За повторното овладяване на Ловеч руското командване формира голям отряд, воден от генерал-майор Александър Константинович Имеретински, в чийто най-предни части са войските на ген. Скобелев, с началник щаб полк. Паренсов. На 22 август в 6 ч. сутринта ген. Имеретински дава сигнал за откриването на боя.

Главните турски сили са разположени в Рижата височина (Стратеш) на десния бряг на река Осъм; на хребета Червен бряг и на височините от дясната страна на шосето за Троян. Първият удар е нанесен от дясната колона, командвана от генерал-майор Доброволски. Атаката е успешна, но струва скъпо на стрелковата бригада, която за 3 часа губи 560 души. Решителният удар е нанесен от лявата колона на генерал-майор Скобелев. Турците, намиращи се на Рижата височина отстъпват в безпорядък, без да дочакат удара на настъпващите казаци. Овладели бързо позициите на десния бряг на реката, руските войски успяват под силния огън на турските оръдия да я преминат и навлязат в града. Сериозни сражения се завързват в района на днешната гимназия „Климент Охридски”, около Харманската църква и Сър пазар.

Атаката на силно укрепения редут Червен бряг започва в 15 ч. Много скоро турците отстъпват, като част от тях се скриват в редута, а други се оттеглят по шосето за София. С блестяща конна атака в посока селата Продимчец и Гозница, е сломена и последната турска съпротива.

 

На 22 август в 12 ч. през нощта ген. Имеретински изпраща телеграма до главнокомандващия великия княз Николай Николаевич:

„Ловеч е зает днес – 22 август след дванадесетчасов бой, въпреки много упоритата съпротива на противника на естествено силни и укрепени позиции. Частите, повече участващи за първи път в бой, се биха юнашки. Герой на деня беше Скобелев.”

Опълченци от Ловешко

Редом с руските войски за освобождението на Ловеч храбро се сражаваха и българските опълченци. От Ловешкия край над 200 души са участници в българското опълчение. Сред имената на родените в Ловеч са: Рачо Генков, Иванчо Петров, Христо Лазаров (Хицо), Илия Вълков, Стойко Иванов, Анастас Митюв, Димитър Гачов, Марин Иванов, Тодор Цачов (Кара Тодор) и др. Голяма помощ на руското командване оказват и малките чети, сформирани от местното родолюбиво население, от стари прославени хайдути или верни последователи на Левски. В Ловешко действат няколко чети, между които и тази на стария войвода Ильо Марков, сформирал чета веднага след започване на войната, с която постоянно безпокои тила на турците в района. Неоценима помощ оказва и четата на Христо Иванов Големия, участник в легията на Раковски и верен съратник на Левски. Неговата чета е зачислена към отряда на полк. Жеребков при първото освобождение на Ловеч.

Памет

На 22 август Ловеч окончателно попада в състава на освободените от руската армия градове. За това знаменателно събитие ни напомнят 12 руски паметника, които както всички паметници  по света се поставят не за умрелите, а за живите.

На тях Белия паметник на Стратеш им напомня имената на войсковите части, участвали в делото на 22 август. В близост до него се намира Черният паметник, посветен на 11 загинали бойци от 64-ти Казански полк. Според ширещата се в Ловеч легенда, те падат от т. нар. „приятелски огън”. Наистина такъв момент има отразен в съчиненията на Куропаткин и Верешчагин. В памет на офицерите и войниците от 5-и Калужки и 6-и Либавски полк, както и 2-ра Артилерийска бригада са издигнати 5 паметника в близост до днешния градски пазар, влизащ в границите на частни дворове терен. Той безвъзмездно е отстъпен за благородната цел от неговите стопани в началото на 1879 г.

През 1977 г., когато се отбелязва 100-годишнината от освобождението на Ловеч, паметниците заедно с тленните останки на героите са преместени в парка Стратеш, където е оформено специално мемориално място, наречено днес Алея на българо-руската дружба. Тук е преместен от двора на църквата „Св. Троица” паметникът на полк. Кусов заедно с паметника на лекаря на 12-и Великолуцки полк Александър Лебядевски.

През 2007 г. по случай 130 години от освобождението на Ловеч са преместени в Алеята на българо-руската дружба три паметника на загиналите от 7-и Ревелски и 8-и Естляндски полк. За подвига на ловчанския герой Цачо Шишков напомня скромен паметник, намиращ се на улицата, която носи неговото име. В памет на избитите ловчалии са издигнати 2 паметника – единият в двора на църквата „Св. Троица”, а другият - т. нар. Кървав камък, в кв. „Дръстене”.

Петима участници в освобождението на Ловеч са обявени за почетни граждани на града. Това са ген. А. Н. Куропаткин – 1902 г., подполковник М. В. Гембицки – 1903 г., генералите – П. Д. Паренсов и И. Ф. Тутолмин – 1907 г. и полковник С. П. Касаткин. Улици в Ловеч носят имената на героите.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Извоюваната победа струва скъпо и на двете воюващи страни. Загубите на турците са 2200 погребани.

 Загиват 6 руски офицери и 313 войници. Ранените са 33-ма офицери и 1112 войници. 52-ма са безследно изчезнали.

press to zoom

press to zoom

press to zoom

press to zoom
1/4

Руско-турската война от 1877–1878 г. и Освобождението на България от османско владичество влизат в аналите на световната история като едни от най-значителните събития през втората половина на ХІХ в.

 

Бойните действия приключват за по-малко от година. България е освободена, Румъния, Сърбия и Черна гора получават самостоятелност. Освободени са и част от Грузия и Западна Армения. Ликвидирана е османската власт в Босна и Херцеговина.

 

Има дати в историята ни, които губят обикновения си календарен смисъл, но остават паметни и величави през вековете. Такава дата за нас, ловчалии, е 22 август 1877 г., когато е освободен нашият град от турско робство.

 

С освобождението ни от робското иго е осъществена мечтата на плеяда велики възрожденци и революционери за българска свобода и независимост. Най-сетне макар и не в етнически граници е възстановена българската държавност и въпреки жертвите възтържествува една човешка правда, възкръсва от пепелищата и жестокостите една нация.
 

Виртуалната изложба показва образно хроника на основните моменти от войната. Рисунките на акредитираните към армиите чуждестранни художници и кореспонденти са не по-малко красноречиви за подвига на воините, участници във военните действия. Редица от тях като Л. Петрович, Хосе Пелисер, Габор Шатмари и др. публикуват свои гравюри в известните тогава европейски издания Allgemeine Illustrierte Zeitung, L’Illustration, The Illustrated London News и La Ilustration Española y Americana. Като правило те рядко подписват своите творби, а се назовават “специални художници”.
 

Много изследвания, посветени на войната, също се илюстрират с рисунки и гравюри. Сред тях са книгите: Франц Любояцки Илюстрована хроника на Руско-турската война 1877 (Дрезден, 1878); Амеде льо Фер История на войната в Ориента (Париж, 1878); М. Хозиър Руско-турската война. История на Източния въпрос. Т. 1 (Лондон, след 1878); Виктор фон Щранк Илюстрована хроника на Руско-турската война 1876–1878 (Лайпциг, 1878) и др.
 

Европа добива визуална представа не само за военните действия и за трънливия път на победата, но и за бита на българина, за облика на градове и села, за природата на Балканите, която очарова всеки с уникалността си.
 

Изображенията се съхраняват в богатата колекция от книги, карти и атласи, притежание на отдел Краезнание при Регионална библиотека „Проф. Б. Цонев”.
 

 

Разгледайте нашите виртуални витрини